Фасбиндер използва автентичен материал (нашумял през 50-те години на миналия век процес около загадъчното самоубийство на бивша кинозвезда), организиран в един подчертано мелодраматичен сюжет с елементи на криминална загадка. Той разказва историята на актрисата Вероника Фос в духа на традициите на киното от 50-те години, без да пародира нито остарялата му поетика, нито присъщите на времето драматургически клишета... Фасбиндер се опира върху занимателната фабула в търсене на онези внушения, които му позволяват да изрази най-цялостно своя възглед за властното присъствие на социалната действителност в живота на индивида. Нещо повече - той прави безпощаден анализ на обществото от 50-те, откривайки зад фасадата на привидно материално благополучие симптомите на духовна криза, свързана с деформирането на хуманистичните идеали, манипулацията на общественото мнение, подтискането на личността, с негласната реабилитация на зловещото минало.